Държавата да вземе възможните мерки, за да осигури преференциални условия на

Държавата да вземе вероятните ограничения, за да обезпечи преференциални условия на енергоемките бизнеси като хотелиерския за инсталиране на различни източници на електрическа енергия. Това се споделя в позиция на зам. - ръководителя на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация (БХРА) Веселин Налбантов. Ясно е, че проблемите със скъпата цена на тока няма да бъдат дефинитивно решение без различни източници за доставка на ток за бизнеса. Според асоциацията цената на тока, обезпечаване на фрагментите включително и сезонни служащи, обслужването на кредитите и визовата политика са най-важните проблеми, които би трябвало да се решат. Според него страната би трябвало да обезпечи преференциални условия на хотелиерите за вложения във фотоволтаични системи, които да ги създадат енергонезависими, а остатъка от тяхното произвеждане да се изкупува при преференциални за доставчиците цени. Мотивът му е, че така България ще извърши условията на Европейски Съюз във връзка с зелената договорка и в това време ще подкрепи най-засегнатия от пандемията, структуроопределящия бранш на българската стопанска система - туризма. Според Националния проект за възобновяване и устойчивост не са включени пари за целево създаване на фотоволтаични системи за туристическия бранш. Затова в този момент страната би трябвало да търси друго финансиране за тази цел, акцентира Налбантов. В противоположен случай цял един енергоемък бранш като хотелиерството е жертван на фалит заради рекордно скъпите цени на тока. Без обезщетения от страна на страната, местата за настаняване ще банкрутират, а чиновниците в тях ще останат без прехранване, акцентира Налбантов. Според Налбантов с изключение на вземат решение настоящите проблеми в енергетиката, като бъдеща инвестиция може да се намерения и за улеснение процедурите по слагане на фотоволтаици и други различни източници на сила, а този развой да е оказват помощ от страната. От БХРА упорстват страната да обезпечи безлихвени заеми или нисколихвени такива с дълъг гратисен интервал за инсталиране на фотоволтаични системи за хотелите и да поеме ангажимент за изкупуване на непотребната електрическа енергия. Вторият въпрос, за който хотелиерите чакат помощ от страната, е неналичието на задоволително личен състав за бранша. Държавата може да подкрепи бизнеса като улесни процедурите за наемане на чиновници от Молдова, Украйна, Северна Македония, Сърбия и всички останали страни, в които има български малцинства. Например румънските управляващи издават непосредствено паспорти на искащите. Необходимо е да им бъдат издавани визи с интервал на деяние от най-малко 6 месеца вместо досегашните 3 месеца, без значение дали става въпрос за студенти или за към този момент приключили образованието си хора. Рискът туристическият бизнес да остане без служащи е измежду най-притеснителните за бранша, безапелационни са от БХРА. Близо две трети от чиновниците в туристическия бранш са сезонни служащи. Техните ползи не престават да не са защитени и по тази причина огромна част от тези чиновници напущат и има риск в никакъв случай повече да не се върнат в промишлеността. Това са хора с подготовка, които владеят по няколко непознати езика и имат опит, само че са обречени поради безучастие от страна на страната в лицето на Министерство на труда и обществената политика, акцентират от БХРА, както и от туристическото министерство. След края на сезона тези, нормално младежи, които търсят прехранване за себе си и своите фамилии, не могат да взимат компенсации на трудовата борса защото не покриват условията за нужния трудов стаж от Агенцията по заетостта. Работодателите им явно не могат да им заплащат осигуровки и заплати 12 месеца, тъй като те работят по 2-3 месеца на година в сезонните обекти. От Асоциацията упрекват ръководещите, че не са взели съответни ограничения. Те напомнят своите оферти за промяна на нормативната база, тъй че работещите в туризма да получат право на обезщетение от Бюрата по труда след 5 месеца трудов стаж. Нужно е да се трансформират и целите в работата на общественото министерство и кадрите в туризма да минават образования, курсове за подготовка и преквалификация веднага след съответния сезон, с цел да са готови за идващия. Като курсовете би трябвало наложително да се обвързват с условие след завършването им учащия да остане да работи в бранша, се споделя в позицията от бранша. Те дават образец с Германия, където сезонните служащи заплащат всеки месец налози, само че в случай че през годината не доближат приходи, колкото е необлагаемият най-малко в страната, им връщат назад всички платени налози. Така им обезпечават минимални финансови приходи за обикновено битие. В Германия бизнесът не заплаща и обществени осигуровки на сезонните служащи заети до 110 дни, до момента в който у нас такива се дължат, което прави и туристическият бранш неконкурентноспособен. Вече месец след края на летния сезон служащите са на улицата и никой от ръководещите не поема ангажимент за бъдещето на хората, които имат единствено 3 месеца стаж през годината, се споделя в позицията. Персоналът на нощните заведения, които са затворени, също е оставен на произвола на ориста, тъй като е ясно, че няма да получат средства по схемата 60/40, защото доста малко хора могат да отговорят на признатите от служебното държавно управление критерии и да потвърдят спад, само че те няма да получат и обществени помощи. Така тези хора нямат причина и предпочитание да останат в туристическия бранш. Необходимо е да се реши напълно казусът с фрагментите в туризма, безапелационни са от БХРА. Те оферират облекчено обявление на договорите на членовете на семейството, които подкрепят фамилния бизнес, да разрешат на младежите от 14 до 16 години да работят в обектите, благосъстоятелност на фамилиите им. Искат улеснено сключване на краткосрочни контракти за наемане на личен състав при образуване на специфични събития като сватбени тържества или абитуриентски балове. Искат и да се вкара почасово възнаграждение, да се позволи на учениците да работят до 22 часа, практиките на професионалните учебни заведения да се провеждат в дейния сезон за период от най-малко 1 месец и учениците да получават възнаграждение за труда си по време на практическото образование в действителна среда, като тази процедура да е наложителна. Хотелиерите упорстват за понижаване натиска от страна на банките върху бизнеса, като се вземе незабавно решение за гратисен период на обслужване на главницата по старите заеми за период от 2 до 5 години. Искат и погасителният проект да е съгласно опциите на обслужване на съответния туристически бизнес. От национално показаната организация с 36 районни структури упорстват и лихвените равнища на отпускани нови заеми за оборотни средства да са в размер на 1,5-2 %, с цел да се усети съответната помощ, а не както са сега - 6-7%. От Асоциацията оферират да ББР или Фонда на фондовете да сътвори специфични кредитни артикули към туристическия бранш. Необходимостта е от нисколихвени заеми, обезпечени от страната, за интервал от 7 години и най-малко 12 месеца гратисен интервал от рента и главница, акцентират от БХРА. Искат и облекчено издаване на визи за задграничните туристи, както и онлайн визов център. " Вместо това служебният кабинет реши да усили визовите такси за пазари, които са евентуални за нас клиенти, освен това в миг на най-сериозната рецесия за бранша от съществуването му у нас, акцентират от БХРА. Сумите, които ще се съберат от това нарастване са капка в морето на фона на приходите от туристическия бранш ", безапелационни са от БХРА. Трябва да се създадат действия за възобновяване работата на Генералното консулство на България в Новосибирск. Както и да се изпрати най-малко още 1 туристически представител в Русия, безапелационни са от бизнеса, считат от сектора. Те акцентират и липсата на съгласуваност сред обособените министерства по въпросите, касаещи туризма. Искат и бюджетът за национална реклама да е 1 % от приходите от бранша в бюджета. Тези средства обаче би трябвало да се харчат вярно, изключително в сегашния миг на невиждана рецесия за промишлеността, в противоположен случай от тези пари няма да има смисъл, акцентират от организацията. По-голямата част от рекламния бюджет да се изразходва за стимулиране интереса на туристите и туроператорите към България - посредством дотации за туроператори, които водят посетители с въздушни или сухоземни чартъри, средства за маркетинг и реклама, предоставени за всеки доведен екскурзиант, работа с медиите. Ако не бъдат взети тези незабавни ограничения, хотелиерският и ресторантски бизнеси са обречени на банкрут, а стотици хиляди българи ще останат без прехранване, безапелационни са от БХРА.